АВТОФОКУС (AF) - функция за автоматично фокусиране на обектива, изпълнявана от електронно устройство, с каквото са снабдени много модели съвременни фотоапарати, видеокамери и някои бинокли.
      Принципите на действие са различни, например по подобие на далекомерните визьори - с отчитане на ъгъла, под който фотоприемник с тясно зрително поле (фотодиод с оптика пред него) "засича" малка площ от повърхността на обекта, осветена от излъчвател на инфрачервена светлина (светодиод). Излъчвателя и приемника са разположени отпред на тялото на фотоапарата и са раздалечени на известно базово разстояние. Необходимо е също един от двата елемента да бъде подвижен, за да се осъществи засичането. При по-старите модели фотоапарати с автофокус, необходимото за това движение се предава по механичен път по време на натиска върху спусъка, при което освен това се движат и някои от лещите на фотообектива. Така при задействане на спусъка до половината от хода му, фотоприемника се завърта на неголям ъгъл, докато в зрителното му поле попадне осветената от излъчвателя област върху обекта. В този момент усилвател на сигнала, подаден от фотоприемника, задейства електромагнитно устройство, което прекъсва движението на лещите в обектива, фиксирайки ги така в положение, при което обекта е ясно фокусиран.
      Съществуват и други принципи, като определяне разликата в осветеността на две близко проектиращи се точки в оптично построеният образ. Моментът, в който тази разлика е най-голяма съответства на фокусировка с най-висок контраст на образа.
      Друг пример е системата "Сонар" на Полароид, излъчваща и приемаща ултразвук, отразен от обекта.

      В някои случаи обаче тези методи не са достатъчно ефективни - при слабо осветление, при наличие на дребни обекти в близък план, ако обекта е с лъскави отразяващи повърхности или при твърде контрастен фон. Системата "Сонар" например не работи правилно при снимки през стъкло или ако на преден план има клони на дървета, мрежи, огради и други предмети, отразяващи ултразвука. Затова някои фотоапарати имат превключвател, с който може да се премина от автофокус (AF) на ръчен фокус (MF) и обратно.

      Фотоапаратите с автофокус не бива да се бъркат с евтините просто устроени фотоапарати с хиперфокално фиксиран фокус (фикс-фокус).

      БАЛАНС НА БЯЛОТО (при цифровите фотоапарати) - възможност за премахване или намаляване на нюансирането в снимките, при работа в условия с различна цветна температура.
      При слънчево време, при облачно или при различни типове изкуствено осветление, доминират едни или други цветове, които могат да нюансират неправилно снимката (обектите в бяло могат да се окажат леко тонирани в синьо, розово или в друг нюанс). Чрез избор на съответните опции в менютата на фотоапарата, можете да регулирате този ефект - да го намалите или умишлено да го усилите. Съществува и опция "Auto" (често по подразбиране), при която фотоапарата автоматично регулира баланса на бялото, но в някои случаи това води до незадоволителни резултати.

      Много модели цифрови фотоапарати предлагат възможности за постигане на различни художествени ефекти, чрез нюансиране на изображенията в стилизирани гами тонове: "Sepia", "Solarize", ефекти с негативни цветове и пр.

      СИСТЕМА ЗА ОПТИЧНА СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗА (OPTICAL IMAGE STABILIZER - OIS) - устройство, монтирано в някои модели съвременни фотоапарати, което намалява ефекта от вибрациите при снимане от ръка и в някои други случаи.
      Дори когато фотоапаратът е на статив, при работа на открито той може да бъде разлюлян от полъх на вятъра или от докосванията при обслужването му. Това влошава контраста на образа, особено при по-дълги експозиции.
      При фотоапаратите с оптична стабилизация, вибрациите се регистрират от малко жироскопно устройство, което според амплитудата на всяко колебание задвижва "плуващ" оптичен елемент (леща) в обектива. Този елемент изменя рефракцията така, че образът във фокалата да остане относително неподвижен.
      Друга принципна възможност е чрез подвижна матрица, механично свързана със жироскопно устройство.
      При работа с фотоапарат, имащ система за оптична стабилизация, може да се снима с по-дълги експозиции от ръка, което е наложително в условия с ниска осветеност.

      Вижте също темата Изкуствена звезда.

      Вижте също: Фокусно разстояние, Относителен отвор, Светлосила, Времетраене на експозицията, Снимане с приоритет на диафрагмата или с приоритет на скоростта на затвора, Работен отрязък (работна отсечка), Фотографски експонометър (светломер), Матрица (CCD, CMOS), Вариообектив (зум).