Харлан Джей Елисън е роден на 27 май 1934 г. в Кливланд, щата Охайо, САЩ. Известен още с псевдонимите, Елис Харт, Ивар Йоргенсен, Пол Мерчант и други.От 17-годишна възраст започва да посещава Държавния университет в Охайо. Елисън започва да пише още преди да постъпи в университета, редовно е публикувал във фентъзи-пресата. Премествайки се през 1955 г. в Ню-Йорк, той публикува своя първи фантастичен разказ "Blind Lightning" - 1956. За две години преди да постъпи в армията, той е написал над 150 разказа в различни жанрове, започвайки от фантастиката и стигайки до еротика и детективи. Елисън е един от малкото автори от това поколение, рискували да опишат извънредно наситения, сложен, многопластов живот в съвременния американски град. На тази тема са нефантастичните му книги "Смъртоносни улици" (1958), "Рокабили" (1961) и много други.През 1960 г, Елисън издава две книги в жанр НФ ("Човекът с деветте живота" и "Докосване до безкрайността"), достатъчно стандартни по съдържание, но в третата му книга ("Страната на чудесата на Харлан Елисън", 1962) стилът му рязко се променя.Следващото десетилетие е най-плодотворното в творчеството на писателя. Той не търси утъпкани пътеки, поради това и остава извън всякакви литературни лагери, а несъмнения му талант му носи седем премии "Хюго", три "Небюла" и редица други.
   В разказа "Чуждо вино" се описват преживелиците на един чуждоземец, изпратен да изживее част от живота си на Земята.Той претърпява редица нещастия и когато решава, че на родната му планета е мястото му за живеене, бива внезапно изтеглен там. Какво е учудването му когато разбира, че Земята е оня рай, в който изпращат само наградените и отличени представители на неговата раса.

    ***  

    Лари Нивън(Лоуренс Ван Кот Нивън) е роден на 30.04.1938 г. в Лос Анджелис(Калифорния). Учил е в Калифорнийския технически институт (1956-1958 г.), после в Уошбърнския университет. През 1962 г. получава бакалавъркска степен по математика. Първата му НФ публикация е разказа "Най-студеното място ". Този разказ, както и повечето от произведенията на Нивън е част от поредицата "Легенди за познатия космос", в която се описва човешката експанзия в космоса. Към сериала се числят и романите "Пръстенов свят" (1970, премии "Хюго" и "Небюла"), "Инженерите на пръстеновия свят" (1980), "Света на Птоус" (1966), "Подарък от Земята" (1968), "Защитник" (1973), "Дългата ръка на Джил Хамилтън" (1976), "Обърканото момиче " (1980), "Димният кръг" (1987) и много сборници с разкази. От произведенията извън тази поредица на първо място трябва да се поставят романи като "Летящите магьосници " (1971, с Дейвид Джеролд), "Прашинката в окото на бога" (1974), "Ад" (1975) и "Чукът на Луцифер" (1977). Последните три романа са написани в съавторство с Джери Пърнел. Заслужава да се отбележи и поредицата "Парк на мечти" (три романа, написани в сътрудничество със Стивън Барнс).Нивън е петкратен лауреат на премията "Хюго". Сред другите му награди са премиите "Небюла", "Дитмар" и премията на списание "Локус".
    Разказът "Грешката" е един кратък но много емоционален разказ. Космическият пътешественик Барнс се е налял с хапчета за "борба със скуката" което го е довело до едно полуопиянено състояние. Срещата му със агресивното извънземно протича по необичаен начин. То се стреми да се добере до "секретна" информация но допуска грешка.Позволява на Барнс да спре опиянението с което слага и край и на своето съществуване.

    ***   

    Александър Бакалов е роден на 17.12.1978 г. в София. Работи като редактор в списанието "Gamers Workshop" и в списание "Хаос". Следва специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Има публикации в LiterNet и в библиотека "Научна Фантастика".
    Разказът "Ловувам, следователно..." е една футуристична картина на лов в бъдещето.Петимата ловци, описани само с прякорите, гонят своя дивеч. При това те спазват стриктно наредбите на "Световната екологична организация". Преследваният дивеч се отбранява с изкуствено създадени природни бедствия, като земетресения, изригване на вулкани, урагани и т.н. В последните редове разбираме, че дивечът е едно от божествата, на които човекът се е кланял векове наред.

   

    ***   

    Елена Павлова(Лени Кинг, Върджил Дриймънд, Елайджа Джауит) е родена през 1974 година във Варна. Завършила е местната гимназия "Хаджи Димитър". Продължава образованието си в София. Работи като редактор към списание "Мегаигра" и издателство "Постскрипт". Понастоящем се занимава със създаване на сценарии за компютърни игри, превод на фантастика от английски език. Под псевдонима Лени Кинг е публикувала романите си "Балада за бръснача" и "Хватката на Лешояда", а под други псевдоними - около дузина книги-игри. Многократно са й присъждани награди за разкази.
    Разказът "И тръгна по водата..." по един лек и комичен начин разказва за група извънземни пришълци, преобразени в земни хора, събрани в навечерието на Коледа, да коментират "явлението Исус Христос". Според тях той също е бил извънземен, но неразбран дори от самите тях. Коментират и личността на Дядо Коледа, появата и разпространението на християнството. На читателя се внушава мисълта,че всички тези известни и тайнствени личности са техни колеги от други галактични светове.

    ***   

    Ивайло Шонов е роден в Русе, стоматолог по професия. Печелил е конкурси на сп. "Космос", на сп. "Фантастични истории", както и два от конкурсите на сп. "Върколак". Разказът му "Птици без крила" е спечелил Голямата награда на конкурса за психо история.
    "Да дочакаш дъжда" ни пренася в безводната чилийска пустиня Атакама. В малкото селце не е падало с години дъжд. Местен индиански магьосник прави курбан за дъжд, но без никакъв ефект. Свещеникът отец Фелипе обаче притежава апокрифен документ в който пророка-монах Хуан Де Вега е предсказал дъжд. На вписаният ден не се случва нищо. Обаче през нощта предсказанието неочаквано се сбъдва. Пада дъжд от метеорити, но не и от вода. Все пак пророкът е познал в едно, че дъжд ще има!

 

    ***   

    Григор Гачев е роден в София. Завършил е медицина. Работил е в няколко болници, БАН и две-три частни фирми. Превел е много книги, сред които "Невромантик", "Нулев брояч" и "Мона Лиза овърдрайв" на Уйлям Гибсън, "Зима в Рая" и "Завръщане в Рая" на Хари Харисън, серията за Перн на Ан Макафри.
    "Музиката" е един разказ описващ зашеметяващото въздействие на майсторското музикалното звучене върху човека. Упорит цигулар търси начин да проникне в селището на амазонски индианци, прочули се с омагьосващата си музика, и да изучи техните музикални тайни. Среща се с един свой професионален събрат, който всячески се стреми да го откаже от желането му. Преди време това е била и негова цел, но в резултат на опита му той се превръща в отчаяна развалина пристрастена към наркотика. В края на крайщата цигуларят успява да придума един идианец да го въведе в тайните на тяхната омайваща музика.Наркоманът, доведен от същата тази музиката до отчаяние, се самоубива. Но дори тоя шокиращ пример не попречва на търсещия музикални тайни да вземе своето крайно решение.

    ***

    Любомир Николов(Колин Уолъмбъри) е роден на 10.01.1950 г. в Казанлък. Следва машиностроене в Тула, Русия, през 1977 г. завършва журналистика в СУ "Климент Охридски". Работил е като журналист в Българска телевизия и списание "Криле", а също така в Централния съвет на Българските профсъюзи. От 1991 година е преводач на свободна практика. Преводач и писател с редица награди, сред които са "Еврокон" и "Соцкон". Автор е на романите "Съдът на поколенията" (заедно с Георги Георгиев), "Къртицата", "Червей под есенен вятър", "Десетият праведник", повестта "По стената" и около 30 книги-игри, издадени предимно под псевдонима Колин Уолъмбъри. Член е на клуба за фантастика "Иван Ефремов" към Софийския градски младежки дом почти от самото му основаване.
    Разказът "Гората", който ви представяме, започва с една странна битка със странен персонаж. Сражаващите са представители от почти всички исторически епохи. Представен е и герой-аналог на Хитлер и Бонапарт, истеричен, психично неуравновесен, жесток и алчен. С течение на времето се случва едно интересно явление. Всеки изстрелян снаряд се превръща в дърво. Обяснението е с почти непознатата дума "ентропия". Тя превръща хаоса в организирана жива материя. Накрая Хитлер-Бонапарт с един ядрен заряд превръща цялата планета в гъста зелена гора.Отчаян, подобно на Хитлер, той се самоубива с ампула цианкалии.