Данаил Парнаров е роден на 3 септември 1954 година в село Бяла Черква, Търновска област. Израснал е в кърджалийското градче Джебел. Завършил е "Строителен техникум" в Кърджали и журналистика в СУ "Климент Охридски", София. Вече около 20 години живее в Казанлък.
   От 1980 година работи като журналист, а на моменти и като учител. Автор е на три книги - два сборника с разкази: "Непознатият и сянката" (издателство "Христо Г. Данов", 1987г.) и "Присън" (издателство "Делфийски оракул", 1997г.), както и на документалната повест "Столетие второ" (издателство "Профиздат", 1989г.).
   Четвърт век публикува разкази и кратка проза в регионални и централни литературни издания. Негови разкази са превеждани на руски, унгарски и испански езици, след което са печелили регионални и национални конкурси.
   На въпроса, "Защо пише?" той отговаря простичко, "Защото не умея да композирам симфонии. Иначе писането е специфичен автотренинг. Чрез него човек изследва своето тяло и телата на хората, тяхното движение, духа им, енергията. Защото истинското изкуство е призвано да се занимава най-вече с човешката енергия, а не с претенциозна псевдофилософска публицистика. Писането е и една интелектуална игра. В този смисъл ми се струва, че творчеството е оазис, където всичко по-скоро е сън, отколкото логичен живот с адекватен сюжет. Не съм религиозен, но имам вяра. Вярвам в стремежа на всеки простосмъртен да се усъвършенствува и да се приближи до онази субстанция, която някои наричат Бог, а други Висш Разум."
   В този брой ви представям втори негов разказ "Чаша шампанско". Това е един от най-добрите му разкази, отразяващ моменти от нашия съвременен живот. По лек и комичен начин са предадени моменти от икономическата криза сполетяла българина през есента на 1996 г. Героят е самия автор, решил да си чествува рождения ден.  Допило му се е шампанско в гореща вана. На Женския пазар среща един след друг озлобения мръзнещ търговец, заканващ се на виновните "комунисти" и младата циганка, която за къшей хляб е готова ту да врачува, ту да му даде платена любов, според случая. В края на крайщата той следва съвестта си. Подарява на циганката два топли хляба, а бутилката шампанско на бившия учител, който рови в кофите за буклук. Дочитайки разказа, човек се замисля, до каква дълбока пропаст е стигнало нашето съвременно общество.

   ***

    Д-р Антон Донев е роден на 12 декември 1927 г. в София. Завършил е медицина. Дълги години е работил като лекар в различни лечебни заведения и като участъков лекар из страната. Автор е на две пиеси, поставяни в софийски театри - драмата "Не само животът е ценен" и комедията "Имате ли двойник". Написал е множество естрадно-сатирични сценки и скечове. Автор е на фейлетони и хумористични разкази. Освен в българските списания ("Космос" и "Наука и техника за младежта"), негови фантастично-хумористични разкази са публикувани в сборниците "Зарубежная фантастика", в американския сборник за фантастика "Other seas, other talls". Сборникът "Фантастичен хумор" е №99 от поредицата "Приключения и научна фантастика" на изд. "Народна младеж" и е излязал от печат през 1966 г. Втората му издадена книга е "Бокс, любов и други неприятности". Починал е на 23 февруари 1985 г.
   Разказът "Така започна..." е една фантастична пародия на ширещия се матриархат на далечна планета. Мъжете са показани в унизително, комично положение, някакъв веществен придатък, боричкащ се и подмазващ се на "силния женски пол". Жената тук е бруталния властващ ловец, забавляващ се дори с мезозойския, заобикалящ ги животински свят. Всичко е по старому до момента на кацането на земните космонавти. Непринуденото държане на землянина е шокиращо за жената-господар. В него тя открива неочаквано истинския мъж за който си е мечтала.

   ***

   Цветан Бекяров е роден през 1950 г. Завършил е Морското училище във Варна и в продължение на 25 години е пътувал по света. Женен е. Има две деца. Добър кулинар е. Работил е активно в културната редакция на радио-телевизионен център Варна. Там е развил и своята литературно публицистична дарба която години на ред му носи известност и популярност във варненските културни среди. Участвал е в много литературни конкурси където, като по правило, винаги е печелил първите награди. Това са "Седмицата на морето" през 1978, 1981, 1983, "Бялата лястовица" и др. Скромен човек е. Обича да казва, че пише за хората а не за пари. Животът му е като на моряците, винаги на път. Разказите които пише се отличават с една дълбока и красива поетичност. Едно от най-големите му литературни изяви е сборникът с разкази "В една пред есенна вечер". Там можете да срещнете прекрасните му разкази, "Жената от влака", "Ще преваляват чужди дъждове", "Там далеко, зад кленовия лист", "Няколко сънища назад", "Слънчице мое, в студена вода".
   Любезно предоставеният ни от автора кратък разказ, "На Херман Мелвил" всъщност е една притча, една легенда за човека като жизнена единица в земната екосфера. Четейки разказа, мигом ни се открива дълбокия философски смисъл на човешкия живот. Защо сме създадени? Можем ли да надминем себе си? Доколко можем да искаме и докъде трябва да ни се дава?

   ***   

    Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 година. До 18-та си година живее в Силистра. Завършва инженерно образование във ВМЕИ - София. Там получава и втора специалност "Инженерна журналистика". Семеен е. Живее и работи в Пловдив. Бил е репортер във вестник "Провинция", заместник-главен редактор на всекидневника "Свобода", началник на отдел "Вътрешна политика" във вестник "Марица". През 1997 година получава покана за работа в община Пловдив за длъжността "обществени връзки". Понастоящем работи в Общинския съвет - Пловдив. От студентските си години публикува разкази, проза, фейлетони и сатири. Публикувал е разкази в много от столичните издания от преди 10 ноември, както и в повечето от пловдивските издания. Има четири публикации в САЩ. Работи съвместно с българката Зоя Маринчева от град Остин, която му съдейства с преводи на творбите и популяризация на творчеството в американските издания.
   Разказът "Еленчето" е един лек хумуристичен разказ за една стара кръчма с красивото и благородно име. Тя е свърталище на най-отчаяните квартални пияници, кръчма с неповторима пиянска атмосфера. В един момент на съпругите на въпросните пияници им писва и проклинат кръчмата. Сякаш чуло клетвата, провидението я дарява с пожар и тя изгаря до основи. Всеки нов собственик който се захванел да я преустроява го застигало проклятието. Не вървяло и на тая кръчма. Авторът разказва от свое име. Споходен от носталгията на миналото решава отново да я види и пред очите му отново изниква старата кръчмарска атмосфера. Читателят сякаш на живо вдишва цигарения дим, дъха на евтин алкохол и притихнал дочува пиянските свади.

   ***   

    Андрея Илиев е роден през 1957 г. Завършил е военно училище във Велико Търново. Живее и работи в град София. Има една първа и две трети награди за разказ от конкурса на списание "Армейска младеж". През 1988 г. печели престижната награда на МНО за литература с дебютната си повест "Лейтенантите от далечните гарнизони". През 2001, 2002 и 2004 г. печели награди в конкурсите "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус". През 2004 г. печели конкурса на списание "Вселена, наука и техника" за фантастичен разказ, а през 2005 г. Голямата награда за кратък криминален разказ "Атанас Мандаджиев". Има публикувани около 100 разказа и фейлетона в периодичния печат - алманах "Ваяния", сп. "Везни", сп. "Пламък", сп. "Жажда", сп. Вселена, наука и техника", в. "Другата аудитория", в."Луд Труд", в. "Българска армия" и др. Издал е следните книги: "Лейтенантите от далечните гарнизони" (1987), "Самодивата" (1994), "Левкемия" (1998), "Безпогрешните от "Алфа" (1999), "Истории от 4Х100 с шопска салата" (2002), "Епизод от войната" (2003), “Защо?”/2005/.
   Винаги когато чета хумористичните разкази на А.Илиев изпадам в едно особено повдигнато настроение, защото този съвременен, талантлив български разказвач с живия си народен език е способен да омае читателя. Когато подготвях това хумористично издание мигом си казах, че то не може да мине без негов разказ. Спрях се на "Три дни които разтърсиха наше село". Беше избор само от първо четене. И тъй... Един ученик по време на час, пише писмо на брат си в казармата за новата придобивка от демокрацията-сексуалната революция. Стриптийзът изнесен от пътуваща трупа в селския хоремаг стъписва и шашардисва селските люде. Цялото село се изрежда да види "чудото"-изрусената стрийптизьорка. Героите, отразени с цветисти селски прякори се държат съвсем неадекватно пред необичайната гледка. Накрая техните съпруги, възмутени от дън душа, вземат кардиналното решение, безапелационно да прекратят тая "уруспийска" щуротия. Закърмен обаче от новата "революция" подрастващия тинейджър започва да гледа по нов начин на собствената си учителка.

   ***   

    Чудомир /псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски/ е роден на 25. 03. 1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26. 12. 1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен. Те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
   Има златно правило при съставянето на хумористичните сборници. Те просто не могат да минат без изявените класици и звезди в жанра. Такава звезда, както всички знаем е Чудомир. Дълго търсех какво да покажа и накрая реших да бъде един от онези разкази които прочетох за първи път от него, разказа "Де оня глас...". Китна е пролет кипнала. Тя е събудила всичко живо за живот и растеж. Подгонила е хормоните на мадата вдовичка Тотка и на нейния хитър комшия Павле. Любовната задявка се извършва по всички строги селски правила, на фона на цвъркащи скорци, цъфнали овошки и смеещо се ехидно слънце. Всеки знае какво иска от другия, но го казва и го играе по заучени правила. Това е младостта! Това е любовта! И кой ли не я е изпитвал? Но само Чудомир е способен да я разкаже по такъв виртуозен начин. Да го уважим с внимание!