Идеята за раждането на тази книга се корени в един текст на Борхес. В смеха, който при неговото четене разтърсва всички привички на мисълта - от нашата по възраст и география мисъл, - като разклаща всички подредени повърхности и всички плоскости, които правят разбираемо за нас гъмжилото от човешки същества, разлюлявайки и нарушаваъки за дълго време спокойствието на нашата хилядолетна практика на Същото и на Другото. В този текст се цитира една ‘китайска енциклопедия’, в която е написано, че ‘животните се разделят на: а) принадлежащи на императора, б) балсамирани, в) опитомени, г) прасенца сукалчета, д) сирени, е) животни от басните, ж) скитащи кучета, з) включени в настоящата класификация, и) такива, които се държат като обезумели, к) неизброими, л) нарисувани с тънка клечица от камилска вълна, м) други, н) глупави, о) такива, които отдалеч изглеждат като мушици’. Слисани от тази каксиномия, това до което достигаме веднага и което благодарение на баснята ни се представя като екзотично очарование на едно друго мислене, е всъшност границата на нашето мислене: съвършенната невъзможност да мислим така.

Tова се вижда както от изследване на исторически епизоди, така и от абстрактният анализ на отношението между идея и действие. Единственият принцип, който не пречи на прогреса, е: Всичко е позволено -

Поради тази причина науката стои много по-близо да мита, отколкото е готова да допусне научната философия. Те е една от многото мисловни форми, които са били разработени от човека и не е по необходимост най-добрата. Тя е фрапантна, шумна, суетна и безсрамна, но притежава някакво превъзходство само за онези, които предварително са взели решение в полза на една определена идеология, или за онези, които са я приели, без никога да проучвали предимствата и границите й. И тъй като приемането и отхвърлянето на идеологиите трябва да бъде лична работа, от това следва, че отделянето на държавата от църквата, трябва да бъде допълнено с отделянето на държавата от науката - тази най-нова, най-агресивна и най-догматична религиозна институция. Това отделяне е може би единственият ни шанс да станем човечни. За това са ни дадени възможности, които никога не сме успявали да осъществим напълно.

Въпросът повече не е в това да освободим истината от системата на властта - това би било химера, тъй като истината сама е власт - а да отделим властта на истината от хегемонистическите форми (социална, икономическа, културна), в които тя функционира днес. Накратко, политическият въпрос не е повече въпрос за грешките, илюзиите, отчужденото съзнание или идеологията, това е въпроса за самата истина.

- Изглежда много хубаво - каза Алиса, като го прочете - Само че е извънредно трудно за разбиране! 

- Усещам, че някак ми изпълва главата с идеи, само че не знам с какви! Във всеки случай, някой убива нещо. Това във всеки случай е ясно...

Една емпирична наука не е в състояние да научи никого какво трябва да прави, а само какво той може и при определени обстоятелства какво желае да прави.

Разпространението на Дзен, което измествало умозрителното направление в будизма, предизвиквало недоволство сред другите будистки учени, занимаващи се главно с изучаване и тълкуване на сутри. Не им харесвало и това, че учителите по Дзен се ползват с благоразположението на императорския двор. Затова те предложили да се проведе словесен двубой, като залогът бил победените да станат ученици на победителите.

Вижте, това не е императив. Аз взимам нещата по-скоро като хипотези. Това е по-скоро модусът на хипотезата, на играта, тъй да се кажа. 'Какво би станало ако влезем в тази игра', 'ами ако стигнем до онзи предел', 'а сега нека обърнем нещата наопаки'... Става дума за създаването на такива процеси на обратимост. Това 'трябвя'... не, не мога да го определя с постройка на изрзчзнието. В 'Cool Memories' изобщо нямя такива работи. Тези риторически фигури, лекият профетизъм - това са артефакти на дискурса. Предпочитам едно писане, което зарязва всичко това, писане, което казва същите неша, но без предохранителни мерки, зашото всички тези фигури са точно това. Казваш нещо, но нищо не те задължава да го кажаш без всякакво опосредяване. Стилистичното ми развитие е в тази насока - взривяване на препратките, на цитатите, посредниците, целия ритуал на интелектуалеца, на идеологията. Този процес никога не може да завърши истински, да се постигне истинска чистота на езика, но може да се върви в една такава посока, към непосредственото, незащитеното...към празното.

Ограниченото отношение на всички хора към природата

обуславя ограниченото им взаимоотношение

Karl Marx