| Човечето от нищо |
|
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шоссе от нищо, което не водело никъде. Срешнало една мишка от нищо и я попитало: |
| - Не се ли страхуваш от котката? |
| - Не, разбира се - отговорила мишката от нищо - в тази страна от нищо иам само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това яз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки. |
| - Главата ме заболя - казало човечето от нищо. |
| - Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи. |
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило - паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спчло, санувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срешнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус. |
Страната без остриета |
Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гаделичкали по раката |
| - Я гледай! - възкликнал Джованино. |
| Иззад храста се показал един общински пазач и му се усмихнал: |
| - Не знаете ли че е забранено да се берат рози? |
| - Много съжалявам, но и не помислих за това. |
| - Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил асленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. |
| Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал: |
| - Извинете може ли да погледна сабята Ви? |
| - С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.Разбира се, и сабята била без острие. |
| - Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думита, които изговарял, били написани с главни букви. |
| - Апирони употребявате ли?- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника. |
| Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж. |
| - Моля Ви се! Не искат да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям. |
| - Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника |
| - Ама на пазача!- На пазача.- Но това е несправедливо, това е ужасно! |
| - Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и невършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте! |
| - Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля. |
| - Щом е така - решил пазачът - трябва да Ви придружа да границата. |
И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх |
|
Бърканица в приказките - Имало едно време
едно момиченце, кото се наричало Жълтата Шапчица
|
| Gianni Rodari |
|
| Приказки по телефона |
| ИГ АГАТА-А, С.1995 |
 |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
