КОНТАКТНИ ЛЕЩИ И ОЧИЛА - най-разпространените средства за корекция на зрителна недостатъчност: далекогледство, късогледство, астигматизъм, кератоконус, за подчертаване или промяна на цвета на очите (чрез цветни контактни лещи), за защита на очите от лъчения и др.
      Контактните лещи са фини кръгли люспи, изработени от прозрачни материали, с определени от очен лекар-контактолог диаметър и пречупваща сила (с положителен или с отрицателен диоптър). Те се поставят под клепачите на окото и контактуват с него имерсионно - чрез слъзният филм върху роговицата (вижте Имерсионна оптика).
      Контакните лещи са два вида - меки и твърди:

      Меките контактни лещи имат следните предимства: лесна поносимост, бързо свикване с тях, голяма продължителност на носене без сваляне - до 1 месец. Недостатъците на тези лещи са също няколко: повишен риск от гъбичкови инфекции, пациентът вижда неособено бистър образ, налага се ежегодна или дори по-честа подмяна на лещите.
      Меките контактни лещи се подразделят на три вида, според водното си съдържание:
      Ежедневни - с водно съдържание около 38%. Носят се в продължение на 14 - 16 часа, след което се прави почивка от 8 - 10 часа.
      Тридневни - с водно съдържание около 58%. Носят се без сваляне от 3 до 7 дни, с почивка след това от 12 до 24 часа.
      Седмични и месечни - с водно съдържание над 72%. При тях продължителността на носене се определя индивидуално - според поносимостта на пациента.
      Съществуват и т.нар. торични меки контактни лещи за корекция на астигматизъм.

      Твърдите контакни лещи имат предимствата, че са с по-дълъг живот, дават максимално добра корекция на зрението - с ясен, бистър образ и с добре отстранен астигматизъм. При тях не се получават гъбичкови инфекции, както при носенето на меки лещи. Неудобствата, които могат да предизвикат обаче не са малко: ограничена продължителност на носене - до 14 - 16 часа, лесно изпадане от окото при по-рязко мигване с клепачи или при рязко движение на окото в орбитата му, трудна поносимост - понякога предизвикват дразнене и различни други оплаквания от пациента.
      Твърдите контактни лещи се подразделят на следните видове:
      Полиметилметакрилатни - ПММА (пластмасови), с продължителност на носене 8 - 10 часа. Техен недостатък е, че са плътни и не пропускат кислорода до роговицата на окото.
      Газопроницаеми - RGP (Rigid Gas Permeable), с различно съдържание на силикон: например DK 30 (или Ф 30 умбрал), DK 60 или DK 100, съответно с дифузия на кислорода 30, 60 и 100%. Продължителността на носене за лещите DK 100 е максимална, т.е. те са най-добрите твърди контактни лещи.
      Всички видове твърди контакни лещи задължително трябва да се свалят преди сън.

      Съществуват и други по-специални видове контактни лещи - Rose K лещи, хибридни лещи (с мека периферия и твърд център) и др. За повече подробности посетете външните адреси http://www.contactologybg.org/ и http://keratoconus.atspace.com/lens.html.

      Контактни лещи или очила - кое е за предпочитане?
      Макар че носенето на очила негласно се счита за недостатък, тъй като явно говори за недъга на страдащия, в много случаи те са за предпочитане пред контактите лещи. Носенето на контактни лещи е противопоказано в редица случаи: при глаукома, при възпаления на конюнктивата и клепачите, при различни заболявания на роговицата, при повишена чувствителност на окото, алергии, при липса на самодисциплина и неспазване на нужната хигиена от пациента, при диабет и някои други заболявания. Освен това контактните лещи изискват грижи след употреба - поне няколкоминутен престой в оксидационен разтвор, а след това промиване и поставяне в контейнери с разтвор за съхранение (или в комбиниран разтвор за почистване и съхранение). Към всичко това трябва да добавим риска от изпадане и загуба на леща, след което шансът тя да бъде открита невинаги е голям!

      При носене на очила, изброените по-горе рискове не съществуват, но пък очилата създават други неудобства: ограничение на полезрението от рамките и рефракцията, запотяване при влизане от студено в топло помещение, грижи за почистване и пазене от повреди, риск от попадане на парчета стъкло в очите при счупване и пр. Особено големи неудобства изпитват пациентите, ползващи два чифта очила - едни за четене и едни за гледане надалеч, поради често налагащата се смяна! Очилата с бифокални лещи решават този проблем, но в процеса на свикване с тях има повишен риск от злополуки по стълбища и при прескачане на различни препядствия.
      Очилата стават особено неудобни ако са с голям диоптър. Тогава е възможно комбинирано използване на контактни лещи и очила, например по следната схема удачна при силно далекогледство: носене на контактни лещи, позволяващи гледане надалеч, а при четене - слагане на по-слаби очила, допълващи необходимият тогава по-висок положителен диоптър. Комбинирано използване на контактни лещи и очила може да се наложи и при наличие на разлика в необходимата корекция за двете очи, превишаваща 3 диоптъра - например след операция за перде, без имплантация на изкуствена вътреочна леща.

      От казаното до тук следва, че въпросът "контактни лещи или очила" изисква индивидуално решение за всеки пациент, според неговото заболяване, професия, възраст, стил на живот и пр. Няма универсална рецепта, която да се приложи "автоматично" и тутакси да реши проблемите на пациента! Например не са редки случаите, когато един пациент редува използването на контактни лещи и очила, според обстановката и работата, която му предстои да извършва - например ползва силни очила през почивните дни вкъщи, а поставя контактните си лещи преди излизане или ходене на работа. Така той дава повече време за почивка на очите си.

      МЕЖДУЗЕНИЧНО РАЗСТОЯНИЕ - разстоянието между центровете на зениците на очите, което за възрастен човек е около 65 mm при гледане надалеч. При гледане наблизо (при четене) това разстояние малко се скъсява, поради насочването на двете очи към близкия обект (тогава оптичните оси на очите се пресичат в обекта).
      Междузеничното разстояние лесно може да се измери с линийка от втори човек или да се определи по скалата за междузеничното разстояние на бинокъл, когато последният е разгънат на нужната ширина от шарнира си, така че наблюдателят да вижда изцяло осветено зрително поле и в двата окуляра.
      Междузеничното разстояние е сред данните, вписвани в рецептите за очила. То се записва в графата "Dp mm". Ако това разстояние не бъде спазено при изработката на очила, пациентът ще усеща дискомфорт при носенето им, особено ако са с висок диоптър.
      Междузеничното разстояние има решаващо значение за нашето стереоскопично зрение. То всъщност е базата между очите ни, благодарение на която можем да преценяваме разстоянията до обектите и пространствената дълбочина (вижте също Фотограметрия).

      Вижте също: Човешкото око и някои очни заболявания, Диоптър - пречупваща сила на леща, Видове оптични лещи според геометричната им форма, Бифокална оптика, Цилиндрична леща, Френелова леща, Двуелементна леща, ахромат и апохромат, Шмидт-пластина.

      Фокусно разстояние, Фокална равнина, Имерсионна оптика и методи с имерсия.