ОКУЛЯРНА ПРОЕКЦИЯ (ОКУЛЯРНО УВЕЛИЧЕНИЕ) - метод, използван при астрономически наблюдения и в астрофотографията, при който образът на даден обект се препроектира от прекия фокус на телескопа във втора фокална равнина, с обръщане и няколкократно увеличение, чрез качествен окуляр.
      Ефекта от окулярната проекция се описва с увеличението на мащаба на препроектираното изображение (в пъти) спрямо мащаба на образа в прекия фокус на телескопа. За разлика от лещата на Барлоу, с окулярна проекция лесно могат да се достигнат увеличения до няколко десетки пъти на образа от прекия фокус! Теоретично увеличението е без ограничение или до изчерпване на теоретичната разделителна способност на обектива, но на практика - до чувствителното влошаване на качеството на образа или до прекомерно спадане на резултантната светлосила на цялата система. Увеличението (в пъти) на препроектирания образ зависи от фокусното разстояние на окуляра и от тиража - в случая, разстоянието от препроектиращия окуляр до равнината на фотографския носител (филм или матрица).
      Методът е изключително подходящ при планетни и лунни фотографии и наблюдения, в опити за "разделяне" на тесни двойни звезди и пр., където са необходими големи увеличения.

      Още информация:

Постигане на дълги резултантни фокусни разстояния с окулярна проекция в астрофотографията;

Получаване на големи увеличения при телескоп-Нютон с окулярна проекция.

      Вижте също: Леща на Барлоу, Фокален редуктор, Телеконвертор, Панкрат, Вариообектив.

      Фокална равнина, Действителен и недействителен образ, Резултантно фокусно разстояние, Увеличение, мащаб на изображението, Пряк (първичен) фокус, Главни равнини (оптични плоскости) и главни точки на оптична система, Резултантен относителен отвор, Резултантна светлосила.