В новия брой

Драги читатели, това издание е едно как да кажа, "случайно" издание. Повечето разкази съм подбрал случайно, бродейки в българските литературни сайтове, изчитайки доста текстови материал. Авторите които ви представям са съвсем непознати за мен. Творбите им обаче съвсем не могат да бъдат наречени случайни, защото във всяка една от тях открих майсторското художествено зърно, което им дава така желаното и търсено читателско внимание и благодарност. Бих желал лично да се запозная с тези български автори. Ако все пак някой от тях попадне на този сайт, то моля, нека ми пише на познатия е-майл. А сега, на моите гости-читателите, желая приятни мигове с разказите на новите автори.

Алекс Болдин

Марион Георгиева е родена в гр. Лом. Завършва немска гимназия в София й журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи едно десетилетие в Младежката редакция на БТ, после живее и работи в Каракас (последните 5 години в World Tel-Fax Electronics). В католическия университет в Каракас защитава Masters по история на Америка. От февруари 2004 г. живее в Йоханесбург, Южна Африка. Работи в NetGroup. Понастоящем е асистент на културния аташе в мексиканското посолство в Претория. Автор е на пътеписа "Венецуела" (1994), за който става носител на ордена "Андрес Белло", и на стихосбирката "Отвъдни думи" (1996). Нейни текстове са публикувани в "Родна реч", "168 часа", "АзБуки", "Поглед", "Демокрация", "Литературен вестник".
"Цветята на Калахари" е един много поетичен разказ за срещата на наша българка с местен художник. Той е красив и даровит млад цветнокож, притежаващ рядката дарба да рисува природни картини. Нарисувал е и една пленяваща картина наречена "Цветята на Калахари". Всъщност тая картина ги запознава. Оказва се, че тя е рисувана по действително събитие. Само веднъж в годината безводната африканска пустиня е дарявана с така жадувания животворен дъжд . Тогава тя цялата разцъфва в красив килим от пъстри цветя. Младата жена е заболяла от тежка болест. Претърпяла е сериозна операция. Не е сигурна колко време и остава да живее. Африканският художник пък е осакатен още в детството и не може да има деца. Странна е връзката между тези две души, влюбени една в друга, влюбени в красотата на творчеството и в природата. Те решават да видят това рядко събитие, случайния дъжд и разцъфтяването на пустинята. Наемат стая в отдалечен пустинен хотел за да се опитат заедно с други туристи да видят събитието. В нощта на бурята то наистина се случва. Бурята донася дъжд. Скъпоценната влага е съживила пясъците. Цветята разцъфтяват в различни цветове на дъгата а те двамата, онемели от красотата на гледката с пълни сетива прегръщат и се радват на бликащата мощ на живота. (След публикацията получих едни мило и отзивчиво писмо от г-жа Георгиева. Въпреки отдалечеността си от Родината, тя следи живо живота и литературните събития у нас. Бях приятно изненадан от скромността и интелигентността на тая жена. Имаме основание да се горедеем, че такива наши сънародници представят лицето на нацията ни по света. В бъдещите издания ще се опитам да запозная читателите с още нейни хубави и интересни творби. А.Болдин)

***

Александър Бандеров е роден е в с. Лясково, Асеновградско през 1933. Журналист и поет. Завършва Висшия селскостопански институт – Пловдив. Работи като редактор във вестник „Отечествен глас” и заместник–главен редактор в издателство „Хр. Г. Данов”. Първата му стихосбирка „Най-добрият урок” излиза през 1962 година. Следват книгите „Денят е с две лица"(1967), "България, лето 893” (1970), "Пътуване към планината"(1974), "Когато си далеч"„ (1979), "Ако останат спомени" (1982), "Нощни галактики” (1983), "Отвъд сините планини” (1986), "Глуха тетрадка" (1991), "Рушенето на часовете" (1993). Носител е на наградата „Пловдив” (1994) за литература и на наградата на Съюза на българските журналисти "Златно перо". През лятото на 2005 година представи пред пловдивска публика новата си 13-та по ред книга-пътепис "Сред слънчевите копия на здрача". От 1996 година живее в Канада.
Ако обичате спортния риболов при екстремни условия разказът "Езерото Симко" ще ви хареса. Двама българи са решили да задоволят риболовната си страст не къде да е а в полярните области на Канада, там където за топло време се счита времето когато околната температура е минус двадесет градуса по Целзии. Всичко е уредено с английска точност и пресметливост. Цените за участие в риболова са високи, а хванатата риба струва многократно по-ниско. Но страстта си е страст. Ще узнаете как става това с цялата си детайлна процедура. Ще изпитате и тръпката при пътуване с моторна шейна през заснежената пустош. Ще се насладите на красиви и сурови полярни, природни картини. И когато вече сте решили, че целта на разказа е риболова, мигом ще се прокраднат и няколкото тъжни мисли за България. Тези емигранти въпреки всичко не могат да забравят родината си, окаяното и трагично състояние. Не могат да скрият отчаянието и безнадеждността която ги е накарала да потърсят препитание по чужди земи.

***

   Стоян Стоянов.
   "Пленници на зодиака" е една комично разказана история за българското имигрантско присъствие в Щатите. Разказът се води от главния герой, който с триста мъки успява да емигрира и да се устрои като градинар при свой сънародник. Сънародникът му е зъболекар, по-стар емигрант, натрупал с годините прилично състояние, позволяващо му да живее що годе сносен живот. Но на главния герой му е трудно да свикне с новите условия, с езика и с един куп прищевки на сънародника си. В течение на повествованието се разбира, че зъболекарят е имал брат близнак, който желае също да се устрои на добра работа в американското градче. Братът е посрещнат, с нужното внимание и любезност. Постепенно той, верен на българските си привички, "влиза в кожата" на брат си. Двамата почти не може да се разпознаят на външен вид. Налага се обаче новият пришелец да положи изпит за квалификация, който ще му позволи да упражнява професията си. Какъв е резултатът от изпита, читателя не узнава. По емоционалното състояние на пришелеца се разбира, че е бил неуспешен. Но тук се случва нещо странно. Напористият брат внезапно решава да си замине за България. И заминава. Странното е и друго, че по-стария имигрант внезапно придобива навиците на брата-близнак. С една дума на градиняря не му става ясно кой от двамата е заминал. Така е, когато човек си има работа с близнаци.

***

   Костадин Боянов по професия е лекар-анестезиолог. Автор е на научнопопулярни статии в сп. "9 месеца"и
"Усури". Полуфиналист е в интернационалния конкурс на poetry.com в Owning mills- Америка с четири стихотворения, публикувани в сборници и на компакт дискове.Финалист e в същия конкурс със стихотворението "Молитва към Ангела-хранител", публикувано в алманаха "Най-добрите поеми и поети на 2004 г." Автор е на разкази, стихове и научно-популярни статии, публикувани в сайтовете Буквите и Хулите, а цикъла "Светослов"- в сайта Словото.
   В разказа "Дъщеря на Зората" ще се срещнете с една от свещените истини завещани ни от предците - "Не отвръщай на злото със зло, дори ако ти струва загубата на най-ценното в живота". Ще прочетете не разказ а легенда, звучаща като красива песен. Историческата тема е използвана по най-ефектен начин. В онези далечни времена когато хората са живеели само от лов на зверове, е имало доброта и нравственост. Тя се е наследявала във вековете но в един момент когато цивилизацията е нахлула в човешкия бит нещо от нея се е изгубило. Един хипнотичен сеанс връща човека- доброволец в дълбоката древност. Там враждуват племена. Силата на мускулите и храбрия дух е фактора за оцеляване. Именно там, сред кървавите битки и отмъщението той открива зрънцето доброта и нравственост. А то, както се разбира, е оная търсена и невидима сила която е облагородила човека.

***

Зорница Раданова. "На тази земя съм изгряла в студения 2.12.1978 година.Оттогава до днес безрезервно раздавам топлината си. На тези,които я потърсят... И знанията си-на тези,които се учат да пишат грамотно и да мислят литературата не като наука, а като изкуство. Винаги съм споделяла, че поезията е за тези, които я усещат.Тя не подлежи на обяснение. Съдете ме, но не очаквайте да се оправдавам. Не мога да обясня написаното - това съм АЗ!" Зина е известна предимно с любовната и философска си поезия, импресиите и есетата. Написала е и разкази. По известни от тях са, "Теофана", "Благовест", "Инцидентът", "Пътуването", "Дъбът", "Поща", "Усмивка". Нейни творби ще срещнете най-вече в литературния портал "Буквите".
"Балерината" е разказ за една възрастна вече жена, чийто живот е бил отдаден изцяло на балета. Авторката проследява целия живот на героинята си с една нежна и тъжна краска. Учудващо е че все още има такива съдби. Възрастната жена води мизерно и монотонно съществуване, ограничено само от посещенията до магазина за хляб и мляко и в парка. Един цял живот е бил отдаден на любимата професия. Дори когато идва залезът му, любовта към балета не е увяхнала. За него, тя е жертвала целия си живот. Била е уважавана. От нея са се възхищавали. Възпитавала е безкористно младите със скромността присъща на добрия и всеотдаен човек. Заради тая професия е останала и сама в живота. Когато случайно научава от телевизионните новини за юбилейната годишнина на Националния балет, решава да отиде. Там тя е била най-уважаваната, била е прима балерина. Няма обаче пари да си купи билет за вход. И тук ще видим цялата ирония на съдбата. Вече стара и немощна, забравена от всички, тя не може да присъства на собствения си юбилей. Просто младокът на входа не я пуска, защото не я познава или му е все едно коя е.

***

Димитър Христов.
Когато преглеждах литературните сайтове срещнах един разказ който ме грабна отведнъж. Това беше разказът "Рожден ден". Има някаква тъжна поезия и класика в него. Има нещо много мило, човешко и топло което ни кара да се вълнуваме и да оценим доброто и хубавото около нас. След няколко часа ще настъпи Коледа. В мразовитата декемврийска вечер малкото момиченце бърза в потока на предпразнично настроената тълпа. То е бледо, недохранено, зле облечено и много тъжно. Никой не му обръща внимание. В целият му тъжен и отчаян вид обаче се прокрадва един светъл лъч на очакване. То бърза за дома, защото днес е рожденият му ден. Майка му е починала, но татко му, художникът е жив и го чака. Детето знае и разбира цялата безизходица на положението, защото непродадените картини на баща му не носят така нужния за двамата хляб. Разбира, че е изпратено при познатия чичко в галерията не за да гледа картини, а за да стои на топло за да не се разболее. Но днес е рожденият му ден и то бърза за да се прибере. Нищо радостно не очаква. Иска само да бъде заедно с любимия си родител. Но когато пристъпва прага, топлината на запалената камина, наредената със вкусотии маса го зашеметява. Всичко е както през времето когато майка му е била жива. Татко му е там, приготвил празничната торта и неговия подарък. Момиченцето е щастливо за седмия си рожден ден и в щастието си не забелязва, че оная любима негова картина, окачена над вратата на спалнята, липсва. Бащата я е продал за да му осигури щастлив рожден ден. Трогателен е тоя разказ, написан в стила на незабравимия О'Хенри.

***

Робърт Силвърбърг е роден на 15.01.1935 г. в Ню-Йорк. Завършил е колумбийският университет. Започва да пише още в студентските си години. Първото му публикувано произведение е разказът "Планетата на Горгона" (1954). Първата му книга е юношеският роман "Революция на Алфа-С" (1955). През 1956 г. Силвърбърг завоюва премията "Хюго" като най-многообещаващ млад автор. Активно си е сътрудничил с НФ-списания, по-точно с "Amazing Stories" и "Fantastic". Често в един и същи брой са се появявали няколко негови произведения, подписвани с различни псевдоними. Рядко е участвал в съавторства. Сред изключенията са сътрудничеството с Рандал Гарет през 50-те (сериала за планетата Нидор) и през 90-те с Айзък Азимов (романи на основата на Азимовите разкази "Падането на нощта", "Грозното малко момче" и "Двестагодишния човек"; романите се наричат съответно "Падането на нощта" (1990), "Дете на времето" (1991) и "Позитронният човек" (1992 г). Творчеството на Силвърбърг може да се раздели на три етапа. Първия период, като млад писател, за да завоюва аудиторията на масовите списания е създавал "продукция за масовото търсене" се ограничава в началото на 60-те. Следващия етап - 1967-1976 г. е най-плодотворен в творчеството на писателя. През този период Силвърбърг завоюва голяма част от литературните си награди. Третия период започва през 1980 г. Към него се отнасят цикъл за Маджипур (4 романа, 1980-1995), трилогията "Нова пролет" (1988-1992) и други произведения. "Късния" Силвърбърг - това е литература от най-висш клас; книги, в които редом със сложната и необичайна фабула присъства детайлно описание на психологията на героите.
"Нещо ужасно се оказа на воля" е един разказ за едно необичайно космическо живо същество попаднало случайно в земни условия.То е ужасено от новата среда. Тя изчерпва силите му, обърква го, стресира го. Съществото търси начини за да се върне на родната планета и използува единствения обичаен и понятен, да влезе в мисловна връзка с човешките мозъци. Този негов начин обаче разболява и умъртвява хората. Сред лекарският екип обслужващ пристигналите астронавти настъпа паника, защото появилата се болест е нещо невиждано от тях досега. Появява се един нестандартен медик, който все пак успява да открие истината. Тази футуристична картина предадена от автора ни подсказва какви реални изненади могат да настъпят пред бъдещото човечество при неговата смело поставена цел, навлизане в Космоса. Този разказ надявам се ще създаде читателско удоволствие не само сред младата аудитория, но и у всички онези, който обичат фантастиката.

***

Хайнрих Бьол (1917-1985) е немски писател, роден в Кьолн, в семейството на скулптор, един от най-значителните представители на следвоенната немска литература. Творчеството му обхваща романи, разкази, есета, драми, радио пиеси и поезия. След шест години, прекарани на Източния фронт, в американски и английски пленнически лагери, Бьол се завръща през 1945 г. в разрушения си роден град и се записва студент по германистика. Публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Още първата му книга - повестта "Влакът пристигна навреме" (1949) - му донася известност. Световно признание си спечелва с романите "Дом без стопани" (1954), "Билярд в девет и половина" (1959), "Възгледите на един клоун" (1963) и "Групов портрет с дама" (1971). В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол издава и книга с поезия. В нея рисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. Писателят проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на литературата и изкуството да променят света - да го изпълват с повече човечност и мъдрост.
"Вестта", е един силен психологически разказ за събитията след последната световна война. Тая жестока и разоряваща война вече е свършила. Градовете на Германия са разрушени. Бившите войници са демобилизирани и се връщат по домовете си, унили и изтерзани за да се опитат да започнат по някакъв начин мирния живот. Един такъв войник се е нагърбил с тежката задача да предаде вестта за загиналия си другар на неговата съпруга. Той я открива, в някакво западнало работническо градче, сред мъртвило от изоставени сиви домове. Жената обаче не е сама. През тежките години на войната е прибрала друг мъж. Вестта за смъртта на съпруга и обаче я зашеметява. Тя го е чакала, чакала, но не е издържала на трудностите и е престъпила свещения божи закон. Отчаяният и плач е свидетел, за мъката и безсилието, за болката от разрушения и живот. Какво ли не носи войната? Колко ли съдби променя? Добре е да го знаем. Добре е да го помним.