***

   Пламен Глогов е роден на 25.05. 1975 г в гр. София. Детството си е прекарал в гр. Несебър, откъдето са и най-хубавите му спомени. Най-любими и интересни на този свят са му хората и тяхната различна красота. В основата на неговите творби винаги е човекът, силата и богатството на душата му. В своята пиеса "Нова Аргонавтика" авторът казва: "Аз поставих героите над боговете и хората над героите...". Пламен Глогов е автор на три стихосбирки "Яворовата гора", "Червеният трон" и "Зеницата на нощта" и на поетичната сага "Ирелевантът", публикувана във вид на e-book от издателство "Буквите". В момента работи като преподавател в Лесотехническия университет и е ръководител на студентския театър SaproArt.
  Кои са най-милите ни спомени от детството. За някои от нас това са разказаните приказки. Разказът "Афузел" е една такава много хубава и поетична приказка. Героят е вожд на пустинно племе. Той е закален пустинен боец, спечелил много битки с враговете, любимец на своето племе. Две неща обаче го измъчват. Девойката която го вълнува не откликва на любовта му, и родната му майка, чезнеща в тежка болест. Жрецът му разказва една легенда, легендата за крилатите еднороги коне, които веднъж в годината слизали от звездното небе и кацали край далечното пустинно езеро за да утолят жаждата си. Всеки храбрец който успее да плени такъв кон бива възнаграден с изпълнение на свое съкровено желание. Това е щастливият шанс за героя. Той не се колебае, и в отчаяна борба пленява водача на конното стадо. А когато еднорогът го пита за желанието му, отговаря без колебание-да бъде излекувана майка му. Любимата му не го разбира. Разбира го само пустинята. Тя е истинската му любима и той и подарява сърцето си. Прочетете тая приказка, и се потопете в поезията и!

    ***

     Джоана Ръс (Joanna Russ) е родена на 22.02.1937 г. в Бронкс. През 1957 г. завършва Корнелския университет със специалност "английски език". Първият си разказ "Nor Custom Stale" публикува през 1959 г. През 1960 г. завършва Йейлската драматургична школа, но е предпочела кариерата на писател-фантаст пред работата в театъра. Първата и новела- "Picnic On Paradise" - публикува през 1968 г. Новелата получила отлична оценка от критиката, но програмна за творчеството на Ръс, "The Female Man" (1975), се превръща в класика във феминистката фантастика. Джоана Ръс е написала девет новели и няколко сборника с разкази, а така също и публицистичната книга "What Are We Fighting For? Sex, Race Class and the Future of Feminism" (1997). През 1970-80 г. е чела курс по литературно творчество в много университети, но през 1987 г. е принудена да остави преподаването поради изостряне на хроничен имунодефицит. Била е призьорка на едни от най-престижните награди за литература в САЩ, "Хюго", "Небула", "Локус Пол", "Сайънс Фикшън Кроникъл". Живее в Таксон, щата Аризона.
     "Едно старомодно момиче" е фантастичен разказ създаден в чисто женски стил и аспект. Четири млади жени скучаят и търсят забавление. Една от тях току що се е сдобила с ново жилище, "Къщата" както я нарича. Тая "Къща" е необикновено съоръжение, създадено да задоволява напълно нуждите на обитаващта. Ще прочетете за необикновените и технически чудеса, едно от които е биоробота Дейви. Той е съвършен и красив, покорен и изпълнителен. Реакциите му се управляват от компютър. Най-същественото негово предназначение обаче е да задоволява любовните прищевки на господарката си. Казвам "господарка", защото това бъдещо общество е описано като някакъв футуристичен матриархат, където силния пол е женския. Така че изненадата за приятелките е точно този биоробот от мъжки пол. Развитите идеи и сюжет, сигурен съм, ще допаднат на голяма аудитория млади читателки с еманципирано съзнание.

      ***

   Север Гансовски е роден на 15.12.1918 г. в Киев. Бил е товарач, матрос, електромонтьор, пощальон, учител, работил е в конезавод. През 1941 заминава като доброволец на фронта; бил е снайперист, разузнавач в морската пехота, раняван е тежко. След войната завършва филологическият факултет на Ленинградския (сега - С. Петербург) Държавен Университет. Започва да пише през 1950 г. Дебютът му във фантастиката е през 1960 г. с разказа «Гост от каменния век». Живее в Москва. По известните му произведения са, романа "Инстинкт", разказите "Винсент Ван Гог", "Кула", "Глас", "Денят на гнева", "Зверчето", "Осемнадесето царство", "Демонът на историята", "Млечният път", "Нова сигнална", "Бягство", "Полигон", "Пробуждане", "Господарят на залива", "Черният камък". Лауреат е на премията «Аелита». Починал е на 3.10.1990 г.
   През 80-те години на миналия век прочетох в един сборник разказ, който по онова време ми направи силно впечатление. Това беше разказът "Денят на гнева". Тези дни отново ми попадна същия разказ и реших, че с актуалните си теми заслужава да се прочете и от други хора. Така че, ето го пред вас! В някава биологична лаборатория, в някакъв отдалечен американски щат, е сътворено същество което по умствени възможности надминава човека, но е с инстинктите на кръвожаден звяр. Слуховете за него проникват в пресата и един журналист е изпратен от редакцията на вестника за да проучи слуховете. Тези слухове обаче се оказват ужасна истина. Съществото е разкъсало и изяло служителите от лабораторията и е населило гориста долина. Жителите на района са хвърлени в паника и ужас, но правителството им е иззело оръжията и ги е поставило в състояние на жертвени агнета. Попаднал в ужасна и безизходна ситуация, журналистът преосмисля изоснови живота и поведението си, но много късно, "умните" зверове разкъсват и него. Този разказ, въпреки че е написан в далечното тоталитарно време, буди у нас много теми за размисъл и най-вече една, "Какво подтиква човек да създава средства за унищожение на себеподобните си?"
 
     ***   

    Пелхъм Удхауз (Pelham Grenville Wodehouse) е роден през 1881 г. в град Шури, Англия. Учи в Дулуич колеж, където се среща с хора от средната класа, които ще бъдат главния му персонаж в бъдещите книги. Повече от 70 години той е радвал читателите със своите хумористични новели и разкази издадавани в една Англия, където по негово време гъмжи от видиотени младежи, некадърни дебютанти, вдъхващи страхопочитание лелки и тесногръди бизнесмени. Станал е много известен с многобройните си новели за Берти Устър и неговия невъзмутим камериер Джийвс (1924 г.), който прави прочути играещите го актьори Хю Лори и Стивън Фрай. Новелите "Джийвз" включват, "Неподражаемият Джийвз" (1924), "Берти Устър го предвижда" (1955) и "Много благодарният Джийвз" (1971). Като допълнение можем да кажем, че Удхауз е бил и лирик който е сътрудничал с Джеръм Керн в създаването на няколко мюзикъли, "Нещо си отива" (1934). След завършване на колежа, Удхауз е работи две години за Хонг Конг и Шанхайската банка, но основно се прехранва с журналистика и писане на разкази. На 28 години, през 1909 г. прави второто си посещение в САЩ, където продължава да пише къси разкази а също така и критически статии за вестници. Написал е сериал за списание "Сатърди Ивнинг Пост", където в течение на 25 години на страниците му се срещат премиерите на книгите му. През 1934 г. отива във Франция. В началото на Втората световна война, на два пъти е преследван от френските власти като "шпионин". Когато нацистите окупират Франция, той е арестуван и интерниран в Германия. След войната продължава да пише книги и участва не само в писане на стихове за мюзикални комедии но пробва силите си и като продуцент. През 1955 г. на 74 годишна възраст получава американско гражданство и живее близо до Ню Йорк. През 1975 г. получава рицарски сан лично от английската кралица. Умира малко време след това.
    Ако някой път случайно изпаднете в лошо настроение, препоръчвам ви да се обърнете към четиво с английски хумор. Цялата работа е там, че това е един много тънък и интелектуален хумор, същински балсам за душата. Той ще промени веднага настроението ви. Воден от подобни намерения, съм подбрал за вас едно такова четиво, разказа "Неподражаемият Джийвз". Всъщност за Джийвс ни говори неговия работодател, млад суетен и обладан от скука и желания за глезотии джентълмен. Погледнато от наша, съвременна гледна точка, човек би се удивил на живота на тая паразитна класа от млади безделници, за които неподходящия цвят на вратовръзката или пък несервираното по желан начин ястие е такова шокиращо събитие, което е в състояние да разклати мигом душевния им мир. Камериерът Джийвс е съвсем подходящо скроена личност, намираща изход от всички ситуации. Като такъв, е един безценен атрибут за господаря си. Той е невъзмутим, дори при напълно безумните и снобски брътвежи на младежа. Намира точните думи и съвети. Когато единият от младите приятели се увлича в келнерката на долнопробната страноприемница, Джийвз предлага най-правилната и интересна стратегия за умилостивяване на богатия му вуйчо за да се съгласи за годежа им. Тоя вуйчо има своите проблеми и слабости, но плаща издръжката на младия безделник и следователно подхода трябва да бъде специален. А каквъв е той? Ще научите след като прочетете разказа.

   ***

  Джек Лондон (Джон Грифит Лондон) е роден през 1876 г. в Сан Франциско в небогато семейство. Той е един от най-известните американски писатели от началото на века. Животът му е бил труден, преминал през невероятни перипетии и събития. На 14 години е избягал от дома и е опитал множество професии. Бил е работник в консервна фабрика, моряк(плавал е до бреговете на Япония), хамалин, златотърсач(в Аляска), журналист-кореспондент(в Руско-Японската война и Мексиканската революция). Вкусил е както от невероятната мизерия и бедност така и от голямата литературна слава и богатство. Бурният живот му е дал обаче нещо, което е успял да превърне, не без упорити усилия, в неподражаем бисер, прекрасно литературно творчество. Не е получил литературно образование, но с неповторимия си правдив език, тънкото познаване на човешката душа и интересни сюжети е омайвал читателите. Написал е повече от 50 произведения. Радвал се е на огромен успех и популярност. Два пъти се е опитвал да свърже брак, но безуспешно. След завръщането му от Клондайк през 1898 г. са и първите му опити в писателското поприще. Първият му сборник с разкази е "Синът на вълка". Ето и най-важните произведения с които е останал в златната книга на световната литература: "Мартин Идън", "Дивото зове", "Морският вълк", "Мексиканецът", "Белю-пушилката", "Белият зъб", "Зовът на предците", "Децата на студа", "Бог и неговите бащи", "Разкази на рибарския патрул", "Любов към живота", "Разкази от южното море", "Синът на слънцето", "Когато боговете се смеят", "За храбростта", "Алената чума", "Желязната пета", "Скитник сред звездите", "Преди Адам", "Лунната долина", "Малката стопанка на големия дом". Животът на този забележителен човек завършва трагично. Отчаян, обезверен, безнадеждно болен, поради пристрастеността си към алкохола, той се самоубива. Бил е едва на 40 години. Това което е оставил след себе си обаче, се чете и днес с неподражаемо удоволствие от хора на всички възрасти.
  Тази година се навършват 130 г. от рождението на този велик американски писател. Би било голям пропуск от моя страна, ако не ви дам възможност да прочетете един от най-хубавите му разкази, "Жажда за живот". Вярвам, че той е дал сили и е възпитал много млади хора от няколко поколения в дух на мъжество и твърдост. Темата е класическа. Двама мъже-златотърсачи са поставени в екстремни условия за оживяване. Те имат минимално количество храна. Не им е предоставена възможност да си набавят друга. Сами са в полярната пустош на Канада, на хиляди мили от други човешки същества. Една съвсем безнадеждна и отчайваща ситуация! Тук проличава истинския характер на човека. Единият от мъжете се огъва. Оставя другаря си сам, контузен, молещ се за помощ. Надделява егоизма и алчността. Това поведение от своя страна влива сили, макар и последни, на другия за да се бори и оцелее. И той се бори, с цялата си изнемощяла изобретателност и постоянство. Срещата на болния изтощен човек с болния, гладен и умиращ вълк е потресаваща. Побеждава обаче волята, желязната човешка воля и хитрост. В края на крайщата мъжът оцелява, а подлецът си получава заслуженото. Това е утвърждаващата правда, която ни внушава Лондон - взаимопомощта, един логичен закон за човешкото съществуване, който никога не трябва да забравяме.