В новия брой

Радослав Младенов принадлежи към най-новото поколение писатели сатирици. Завършва средно образование случайно, а висше без да иска. От 1985 г. е ченге в тайните служби, където ограничава правата на свободните граждани, за което нееднократно е награждаван от министри и зам.министри. В средата на деветдесетте излиза най-после от служебния пубертет и решава да се отдаде на друго съмнително занимание - литературата. Първият му роман "Безумните винаги оцеляват" е на криминално-сатирична тематика и с него Младенов става "баща" на популярния сержант Стойнев, по прякор Пантерата. Следва втората част от безумните истории на Стойнев и смахнатия му приятел Кънчо - "Нахалството да будиш мафията". После става страшно! Младенов започва да пише за какво ли не - детски книги, фантастика, хумористични разкази, пиеси, сценарии за филми. Последният му роман "Аплодисменти за смъртта" му донася Голямата награда за литература на Академията на МВР. Носител е и на Голямата награда за къс криминален разказ на името на "Атанас Мандаджиев", наградата "Гравитон" за фантастика, III награда на "Бояна филм" за дебютен сценарий, Първа награда на националния конкурс за ситуационна комедия 2002 г. и Специалната награда на тъща си - "Съпруг на годината". Пиесата му "Разкош от мизерия" се играе четвърта година на сцената на Младежкия театър.
Разказът "Бяс", който ви представям, е един от разказите му получили награда. Частният детектив Гошев е нает от собственичка на психиатрична клиника за вътрешно разследване. Изчезнали са наркотици и не се знае кой е виновника. Героят е внедрен в клиниката и полага върховни усилия да се вживее в ролята на психар. Почти успява, когато неочаквано е разкрит. Целият екип от лекари е замесен в престъплението. Но истината се оказва друга и за разкриването и са хвърлени "по-сериозни" сили. Читателят трудно се ориентира в професионално създадения сюжет, но безспорно се наслаждава на оригиналния език и разсъждения на героя. Всичко е една майсторски реализирана комична пародия подплатена със сочен и оригинален хумор. Чете се леко и с наслада.

***

Андрея Илиев е роден през 1957 г. Завършил е военно училище във Велико Търново. Живее и работи в град София. Има една първа и две трети награди за разказ от конкурса на списание "Армейска младеж". През 1988 г. печели престижната награда на МНО за литература с дебютната си повест "Лейтенантите от далечните гарнизони". През 2001, 2002 и 2004 г. печели награди в конкурсите "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус". През 2004 г. печели конкурса на списание "Вселена, наука и техника" за фантастичен разказ, а през 2005 г. на голямата награда за кратък криминален разказ "Атанас Мандаджиев". Има публикувани около 100 разказа и фейлетона в периодичния печат - алманах "Ваяния", сп. "Везни", сп. "Пламък", сп. "Жажда", сп. Вселена, наука и техника", в. "Другата аудитория", в."Луд Труд", в. "Българска армия" и др. Издал е следните книги: "Лейтенантите от далечните гарнизони" (1987), "Самодивата" (1994), "Левкемия" (1998), "Безпогрешните от "Алфа" (1999), "Истории от 4Х100 с шопска салата" (2002), "Епизод от войната" (2003), “Защо?”/2005/.
"Тук и сега" е един великолепен разказ получил голямата награда на конкурса с името на "Атанас Мандаджиев" за 2005 г. С няколко майсторски щриха авторът ни хвърля във водовъртежа на борбата срещу криминалната престъпност. Известен престъпник-рецидивист, "неуловим" за криминалистите неочаквано е "засечен" на улицата. Той е опитен, хладнокръвен и жесток. Убива единия полицай и ранява другия. Правосъдието нехае за това страшно престъпление и престъпника си е на свобода. Раненият полицай обаче оживява и поставя за цел в живота си да го открие и се разплати. Той детайлно подготвя отмъщението си и когато моментът за него идва, престъпникът се оказва в "матова" позиция. Отмъщението е справедливо и извършено "по мъжки". Престъпникът си получава заслуженото, а законът не е нарушен. В тревожните години на държавна нестабилност, само каленият в битките и силния духом човек е способен на такова дело.

***

Алек Попов е роден в София през 1966 година. Завършва българска филология, след което работи последователно в Националния литературен музей, вестник "Демокрация" и МВнР. В момента е главен редактор на списание "Родна реч" и директор на Дома на детската книга. Издал е шест авторски сборника: "Другата смърт"-1992, "Мръсни сънища"-1994, "Игра на магии"-1995, "Зелевият цикъл"-1997, "Пътят към Сиракуза"-1999, "Ниво за напреднали"-2002 и романа "Мисия Лондон"-2001. Работил е върху радиопиеси и сценарии за филми. Носител е на наградата "Павел Вежинов" за къс криминален разказ, "Гравитон" за фантастика, "Рашко Сугарев" за кратък разказ.
"Small woman" е разказ който мигом ще ви завладее с тънкото си чувство на хумор и пасторалните картини. Ще почувствувате мириса на море и ще се потопите в ленивия живот на курортния сезон. На остров Родос всичко е по старому, прекрасни залези, морни горещи нощи, игриви звуци на сиртаки и прашни смокини. Тримата курортисти скучаят, всеки завладян със своите занимания. Възратната двойка е заета със снобските си грижи, а младия герой е в очакване на пристигането на 18 годишната полякиня. Хитрата гръцка хазяйка, отгатнала поривите му, го поднася с бедния си но разбираем английски. Езиковата грешка на гърците е очевидна. Полякинята вместо на 18, се оказва 80 годишна, обаче горда, смела, стилна и богата жена. Верен на джентълменския си дух героят започва да я ухажва, както се ухажва богата възрастна дама. И тогава се случва случката. Прибиращи се в късната вечер от "натуралната" таверна, замечтания герой я обърква с млада девойка. Младежкият му плам лумва и той целува момичето. Видението му обаче се оказва една крадла. Крадлата не успява да отмъкне плячката, а героя е в немилост пред старата дама. Тя не може да му прости целувката, чувствува се пренебрегната. Жените са си жени, дори и на 80 години.

***

Фани Цуракова е завършила медицина. Специализирала е психиатрия. Изявява се като радио, телевизионна и театрална писателка с вкус към криминално-психологичните завръзки. Автор е на популярните книги "Магазинче за убийства", "Кажи им, че си убиец", "Издирвано лице" и други. Сборникът й с новели "Мокра поръчка" (2000) няма аналог по драматизации и екранизации в българската крими-литература. Пиеса от едноименната повест в книгата печели наградата за нова българска драма на Драматичен театър - Шумен през 2004 г. Повестта "Издирвано лице", включена в сборника, е поставена от радиотеатъра на Българското национално радио и е издадена като отделна книга в САЩ - 2000 г. издателство "Триумвират". Разказът "Пазителката на дъба" е публикуван в литературен сайт в САЩ (2003) и в английско литературно списание и е награден в конкурса за къс криминален разказ "Атанас Мандаджиев". Разказът "Не вечеряй с непознати" печели награда в конкурса на в. "Литературен форум" за криминален разказ. Разказът "Добър автор" е публикуван в сборник на испански език (2001). Книгата е отличена с наградата "Димитър Димов" на Клуба на лекарите-писатели в България (2000) и е номинирана за литературна награда на Академията на МВР. Книгите на Фани Цуракова са преведени в Румъния, Русия, САЩ, Испания, Великобритания, Унгария.
"Не вечеряй с непознати" е една чудесно разказана история за сложно изплетената игра на престъпника. Млад мъж е седнал на традиционната си вечеря в малък ресторант, когато две непознати жени неочаквано се настаняват до него. Той е мълчалив, неразговорлив и замислен. Долавя обаче интересния "неумело прикрит" разговор между двете. Любопитното в случая е, че неговите мисли и опасения свързани с важни жизнениени проблеми са буквално и точно "дискутирани" от непознатите под формата на техни лични планове. Тяхната "дискусия" е водена така, че внушава определени действия на мъжа в полза на трето лице. А кое е то? Изненадата идва в края на разказа когато читателя узнава, че двете са платени безработни актриси изкарващи прехраната си на "ново поприще" с нови работодатели. Силата на разказа е в умело пресъздадената психологична картина, на взаимоотношението между престъпник и жертва. Трудно се противодейства когато срещу теб играе изпечен професионалист.

***

Донка Петрунова е автор на 16 книги. Доброволно влиза в затвора, а после в клиниката по алкохолизъм и наркомании, след което издава "Сивият дом" (посочена от читателите на в. "АБВ" като най-хубавата публицистична книга за 1986 г.) и "Фатални отклонения". Първа у нас започва да пише за мафията. За трилогията си романи "Отровният паяк", "Опашката на змията" и "Голямото прецакване" получава Голямата награда за литература на Академията на МВР. През 2002 г. излиза романа "Мафиотски романс", който е признат за най-търсената книга от български автор. Следват "Петата власт" и "Любов в криминално време" - книги-бестселъри, които утвърждават Донка Петрунова като водеща романистка в съвременната криминална литература. Носител е на Голямата награда за къс криминален разказ на името на "Атанас Мандаджиев" и е удостоена с държавна награда за принос към българската култура.
"Мъжът с булонката" е един разказ който прецизно и правдиво описва ловкостта и таланта на един мошеник-измамник. Тези мошеници вече толкова много се нароиха около нас, а ние все още не сме се научили как да ги разпознаваме. Възрастният пенсионер, загубил един след друг единствен син и съпруга, бавно и неотклонно е омотан в паяжината на лъжите на талантлив мошеник. Той се представя за силно набожен, разговарящ с духа на починалия му син. Така прецизно е изработил своята версия, че старецът, съкрушен от мъката най-сетне му се доверява и му приписва като наследство единствения имот с който разполага, собственото си жилище. За благодарност бива убит край гроба на сина си. В далаверата е замесена и дъщерята на съседката. Но за да разберете как и защо, ще трябва да прочетете разказа...

***

Хенри Слесар е роден на 12 юли 1927 г. в Бруклин - Ню Йорк - САЩ. Започва да пише от 17 годишен. Той рекламно насочен автор, написал стотици (около500) кратки разкази, с псевдонима О.Х. Лесли. Работил е и във филмографията с писане на криминално-фантастични сценарии. В телевизията е популярен със сценариите си за "Зоната на здрача", "Болница на страданието", "Вбесеният", "Убийците от улица Морг", "Един от нашите шпиони липсва", "Двама на една гилотина", "Очите на Ани Джоунз", "Батман". По известните му криминално-фантастични новели са: "Двайсет милиона мили до Земята"-1957, "Сивото бархетно покривало"-1958, "Мостът на лъвовете"-1963, "Нещо върху вратата"-1974, "Загадъчни мистерии"-1985, "Най-ужасните убийци"-1986, "Инспектор Крос"-1991, "Убиец в болницата на мъките"-1993, "Убиец звъни по телефона"-1994, "Воалът"-1997. Слесар е и майстор на късите разкази. Най-известните му разкази са: "Изпитен ден", "Моят баща, котката", "Брат робот", "Изпитанието на Раби Мартинсън", "Задръстването", "След", "Шеф", "Кандидатът", "По-добър съм от теб", "Как да спрем пушенето", "Плъховете на доктор Пикар", "Момичето което открива нещата", "Аз, чудовището", "Прилепи". Умира на 4 април 2002 г.
Четейки разказа "Изгубено куче" имах впечатлението, че е написан по действителен случай. Младата съпруга на счетоводителя страда от тежка фобия-неистов страх от кучета. Съветват я да се подложи на хипноза и тя го прави. Хипнозата наистина разкрива причината за фобията, загубата на любимото куче в детството. По-голямото от нея момче на съседите я е тормозело. Тя намира изход като насъсква кучето си срещу него. Кучето не убива момчето но го ранява тежко. Животното е убито, а момиченцето е стресирано жестоко. Докторът провеждащ хипнозата не казва обаче цялата истина за фобията. Тя е скрита за съпруга. И когато всички смятат, че хипнолечението вече е завършено успешно, историята се повтаря. Тормозената жена отново търси помощ от новодоведеното домашно куче.

***

   Светослав Иванов е роден на 15.07.1962 г. в София. Юрист е по образование. Има увлечение към литературата, живописта и скулптурата. Публикувал е свои произведения в сп. "Читалище", "Софийски университет", вестниците "Пулс" и "Добруджанска трибуна". Публикува в електронните литературни сайтове "Литер Нет", "Буквите", "Откровения".
   Има публикувани множество юридически статии и коментари в специализирани издания. Служил е в Гранични войски, като на тази тема са посветени и част от разказите му. Той е от новото поколение автори, пишещи поезия и проза на остра съвременна социална тематика. Героите му са хора от народа, с ярки запомнящи се визажи. Сюжетите му са взети от ежедневието, остропроблемни, силни, завладяващи. По - известни разкази на автора са, "Уволнението", "Власт", "В името на народа!", "Проститутките", "Запетайката", "Време е да се живее, време е да се мре" и др.
   Разказът "В името на народа!" е един силен психологически щрих на вечната борба между доброто и злото. Опитният адвокат по наказателни дела токущо е освободил с пледоарията си от наказание жесток и брутален престъпник-изнасилвач. Бандитът е решил да го почерпи и го прави посвоему, нагло, подигравателно, свирепо. Той не се съобразява с човешкото достойнство на събеседника си, дразни го с грубия си език, нагло демонстрира отвратителния си характер. Нещата се развиват така, че умореният, опиянен от алкохола адвокат е стреснат от деянието си. Вместо справедливост за виновника той му е осигурил свобода и възможност да продължава делата си. Накрая, отчаян от фалша на съдебния процес, отвратен от себе си, решава от защитник да стане изпълнител на присъдата. Това не може да се тълкува като път и изход. По скоро показва сложния процес на противоречия между човешката съвест и професионалното задължение, между човешкото тълкувание за справедливост и недомислията в закона.

***

Петър Тушков е роден през 1977 г. Живее в София. Публикувал е доста разкази в периодичния столичен печат. По известни от тях са, "Да бъде мрак", "Графоман", "Гъсталакът", "Избори", "Майки и бащи". Редактор и дизайнер е популярния в близкото минало литературен сайт "Сандхи". В него дава приоритет предимно на млади български автори, превежда и популяризира разкази от чуждестранни писатели и публицисти с изявено присъствие в световната мрежа. По негово мнение литературата в Интернет не само е възможна, но е неизбежна и трябва да бъде подпомагана с всички сили. Петър Тушков работи като преводач за издателствата "Серпис" и "Инфодар".
Ето и няколко думи за разказа му "Майки и бащи". В една дъждовна утрин двама съпрузи допивайки кафето, споделят сънищата си. За тяхна изненада и учудване те са сходни по характер. Сънували са смъртта на родител. Но тази смърт не е обикновена, а смърт от убийство. Всеки един от родителите им е убил другия. Те са ужасени, плачат, мразят, но са безсилни. Какво съвпадение? Сякаш тръпката от единия е предадена на другия. Замисляме ли се защо сънуваме конкретен сън? Едно събитие изживяно в миналото винаги е оставило следа и тя се помни. Не можем да нарушим установения ритъм на ежедневието, но не можем и да забравим. И ето го съня! Такъв, какъвто го желаем да бъде. Една тиха лудост, страшна за споделяне. Споделят я само индивиди сходни по душа. Приличаме ли на родителите си? Повтаряме ли грешките им? Каква е цената на личната ни свобода? Това са въпроси, на които не винаги бихме желали да си отговорим.