***  

   Андрея Илиев е роден през 1957 г. Завършил е военно училище във Велико Търново. Живее и работи в град София. Има една първа и две трети награди за разказ от конкурса на списание "Армейска младеж". През 1988 г. печели престижната награда на МНО за литература с дебютната си повест "Лейтенантите от далечните гарнизони". През 2001, 2002 и 2004 г. печели награди в конкурсите "Фантастика през 100 очи" на издателство "Аргус". През 2004 г. печели конкурса на списание "Вселена, наука и техника" за фантастичен разказ, а през 2005 г. Голямата награда за кратък криминален разказ "Атанас Мандаджиев". Има публикувани около 100 разказа и фейлетона в периодичния печат - алманах "Ваяния", сп. "Везни", сп. "Пламък", сп. "Жажда", сп. Вселена, наука и техника", в. "Другата аудитория", в."Луд Труд", в. "Българска армия" и др. Издал е следните книги: "Лейтенантите от далечните гарнизони" (1987), "Самодивата" (1994), "Левкемия" (1998), "Безпогрешните от "Алфа" (1999), "Истории от 4Х100 с шопска салата" (2002), "Епизод от войната" (2003), “Защо?”/2005/.
   С разказа "Звънецът звъни" за трети път ще ви дам възможност да се потопите във вълнуващите сюжети на тоя автор, където себеотрицанието и човешкия дълг е поставен над всичко. Трима български офицери пътуват със самолет за обучение в задокеанска военна база. Те се познават от много години. Делили са трудности и изпитания. За зла участ в самолета попадат и терористи. И когато терористите се впускат в акция, проличава целия професионализъм и решителност на нашите хора. Един поглед, едно мръдване на мускул е техния "език" за разбирателство. Терористите са повече на брой и единия офицер загива. Героят е тежко пострадал и остава инвалид. Дори и след години, при тяхната среща, отново тече въпроса, "Как е могло да стане без да се даде жертва?". Има спомени които не се забравят.
   

   ***   

   Даниела Колева е родена на 20.10.1969 г. в гр. Шумен. Средното си образование завършва в СПТУ по Химическа промишленост в родния си град. От 1988 до 1990 година е студентка в Института по библиотечно дело в гр. София. През 1995 година завършва специалност "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". През 1996 година завършва втора специалност "Журналистика" в същия университет. Работи като библиотекар в читалище "Добри Войников" в гр. Шумен.
Литературен дебют: В литературен сборник "Златоструй", Шумен, 2001 г., книга 5 - разказ "Грешка". Публикация в "Златоструй", Шумен, 2002 г., книга 6 - разказ "Мукоячки". Списание "Червило", ноември 2003 г.- разказ "ONLINE". Публикации в американското списание MAG -http://www.muse-apprentice-guild.com/summer_2004/fiction/daniela_koleva.html. Участие в конкурс на читалище "Христо Смирненски" гр. София, април 2004 г.- "Ний всички сме деца на майката земя" - Отличие за разказ - "За да се познаем". Публикация в "Златоструй", Шумен, 2004 г., книга 8 - разказ "Най-добрият човек, когото познавам".
   Ако не познавате тънките трепети на женската душа, мога да ви улесня като ви подканя да прочетете разказа "Межу вторник и четвъртък". Млада жена, всяка сутрин среща в асансьора представителен мъж-медик. Разменят само по две думи на учтивост, на вид нищо не значещи. Постепенно ликът на непознатия, изречените думи, я завладяват и променят живота и. Тя неочаквано се влюбва, става друга, по-чувствена, по взискателна към себе си, по жизнерадостна в желанието да се хареса на красивия мъж. Мислите и, мечтите и летят все в една посока, да измоли близост и ласка. Това става, но в един красив неин сън. А когато се събужда сивият делник е отново пред нея. Но тя вече е готова. Готова е за неочакваното...

   ***

   Кой е О'Хенри? До средата на ХХ век българските вестници препечатваха разказите му, само че не го подписваха с истинското му име (Уилям Сидни Портър), нито с неговия псевдоним (О. Хенри). Разказите му излизаха с променени заглавия и имена на персонажите.
    Вестничето Rolling Stone, което се опитвал да издава, не можело да изхранва Уили, затова денем той работел в банка. Хванали го, че си "услужва" с пари от касата и после ги възстановява. Три години бил в затвора в Охайо. След това журналист в Тексас, в Луизиана, после кръстосвал Южна Америка заедно с легендарния Ал Дженкинс, чийто занаят бил да спира влакове и да ги ограбва. Същински rolling stone, той не се застоявал никъде. Сравняват перипетиите му с житието на Джек Лондон.
    Не се знае защо се подписвал О. Хенри - за да спечели благоволението на затворническия надзирател Орин Хенри или понеже той и момата от добро семейство, която "откраднал", имали котарак Хенри. Вайкал се, че му липсва университетско образование, но станал тогавашният англоезичен писател с най-богат речник. И по-важно, умеел нещо, което другите писатели не умеели. О. Хенри умеел да пише разкази с неочакван край.
    Преди много години прочетох разказа му "Последният лист". В него се разказва как едно момиче умира от пневмония и отброява: пет, четири, три - и знае, че ще умре, когато вятърът отбрули последния лист от бръшляна спускащ се пред прозореца му. Един негов приятел - стар художник, за да му вдъхне сили за живот се покатерва и изрисува един лист, който момичето взема за истински. И не умира!
    От онзи миг О'Хенри стана любим мой писател.
    Разказът му "Даровете на влъхвите" е един от най-добрите му разкази, превърнал се с годините в мярка за сравнение за художествено майсторство. В навечерието на Коледа младо семейство, смазано от отчайваща мизерия, е ужасено от факта, че не може да подари на любимия си желан и красив коледен подарък. Всеки един от тях обаче има по една ценност с която се гордее и с която му е трудно да се раздели. Всеки един разбира какво означава тая ценност за другия. Жената има разкошни коси, а мъжът скъп часовник. Но идва Коледа и на тоя хубав ден е немислимо любимият човек да не бъде зарадван и ощастливен с желан подарък. Единият долар и осемдесет и пет цента са нищожна сума за да се случи това. Тогава, всеки един се жертва за другия. Жертва най-скъпото което притежава. Жената продава косите си и купува верижка за часовник, а съпругът продава часовника си и купува комплект скъпи гребени за косите и. Трогващ факт нали? Но най-важен е финала. Разбрали за недоразумението и жеста на другия, те са по-щастливи от всякога, защото любовта им се оказва по-силна от желанието за притежание на скъпата вещ. Влъхвите, които носят подарък за младенеца в нощта на Рождеството са мъдри, но тяхната мъдрост се оказва по-голяма, защото са осъзнали истинската същност на живота. Този разказ наистина си заслужава да се прочете!

   ***   

   Здравка Евтимова е родена през 1959 г. Автор е на 4 сборника с разкази и 4 романа, публикувани в България. Нейният сборник с разкази "Горчиво небе" ("Bitter Sky") е публикуван във Великобритания през 2003 г. от издателство "Skrev Press". 23 от нейните разкази са публикувани в САЩ, 17 във Великобритания като два от тях са излъчени по радио ВВС в седмица, посветена на източноевропейската проза през 2003 г. 5 разказа в Канада, 3 в Австралия, 2 в Германия, където през 1999 г. Здравка Евтимова спечелва наградата за къс разказ в конкурса за разкази на фондация Lege Artis" - Лайпциг. Нейни разкази са отпечатвани в Русия(3 разказа), Франция,Чехия, Индия (2 разказа), Полша, Сърбия и Македония. Нейният разказ "Момчето" е номиниран за най-добър разказ, публикуван в електронно издание в САЩ и Канада през 2003 г. Здравка Евтимова е носител на редица литературни награди за проза в България "Чудомир", "Анна Каменова", награда за най-добър български съвременен роман на фонд "Развитие" за романа "В студената ти сянка, лейди", награди за разказ на в. "Труд", в. "Век 21,. наградата "Генчо Стоев" на издателство "Балкани" за разказ от балкански автор през 2004 г. и др. Научно фантастичният роман на Здравка Евтимова "Божество на предатели" ("God of Traitors") беше публикуван като електронна книга през юни 2004 г. от издателство "Buck Publications" град Далас, щата Тексас, САЩ.
Здравка Евтимова е редактор на секцията за българска литература на литературното списание "Muse Apprentice Guild" в Сан Диего, Калифорния, и редактор на прозата от български автори на английското литературно списание "Fiction of the Avant-garde", специализирано в областта на късия разказ.
   Когато четях разказа "Жълт дъжд" за първи път си казах: "Не може да бъде! Това е написано само от Радичков!" Оказа се, че има и други които могат да пишат като него. Младата героиня е търговка на сливова ракия. Всички в района я знаят като такава. Едни я мразят, защото ги трови с ментета, други не могат без нея както не могат и без алкохола. В тая забравена от бога част на света, ракията е единствения поминък. С нея се раждат, с нея живеят и с нея умират. Не и върви в живота на тая жена, нито в любовта. Това чувство е сведено до животинско задоволяване. Хората в нейния свят, са груби, недодялани, озлобени, видиотени. Природата, селата, къщите, всичко е някак по змийски отровно, пусто и безплодно. Е, не всичко е красиво на тоя свят. Смелостта да се покаже реалностите на действителността е завидна. Показана е с умело подбрани епитети, втъкани и запомнящи се щрихи и със силен по своему персонаж. Трудно се пише в радичков стил, но авторката е успяла. Прямо и откровено е предала реалността, българската самобитност, отчайващата бедност, нечовешката мъка и безизходица.

   ***

   Д-р Боримир Фурнаджиев е роден в София през 1955 г. в София. Медик е по професия, специалност УНГ и отоневролог. Има голям професионален опит и голяма клиентела, предимно от хора на изкуството и литературата. Писането на разкази му е хоби. Особена страст за него е музиката и специално поп и рок музиката. Има богата музикална колекция от дискове и плочи. Увлича се в компютрите. Разказите му се отличават с богат хумор и живо въображение. Публикациите му в литературните сайтове "Хулите" и "Български разкази" се радват на голямо внимание и читателски интерес. През м. май 2005 г. излиза сборника му "Коньовица-квартал по поръчка" в илюстрации от бащата на българската анимация Доню Донев.
   Никой не би устоял да не се засмее, четейки разказа "Аз съм фелдшера". Както обичат да казват, на село сега всичко е нелегално и менте. Като се започне от кабелната телевизия и се стигне до търговията с Виагра. Старците се възпитават от порно-канали, бабите щуросват и кълнат, но са доволни когато им се обръща внимание. Понякога бият и доктори, когато са пияни и сбъркат с лечението, но ги бият внимателно иначе ще ги загубят. Фелдшерът е прям и сговорчив. Ловджиите-братовчеди са предани към рода, но същевременно и мъдри.
   Общо е мнението, че медиците са строги и важни хора. Кой ли обаче се замисля за стреса на който са подложени ежедневно, за напрегнатите моменти опъващи нервите им на струна. Затова, когато прочетем ведро написано, хумористично четиво от тях, мигом застиваме от уважение. С хумор може да живее и борави не всеки, може само интелигентния. Да умееш да се надсмееш по подходящ начин над своите кусури и недостатъци е рядко и ценно качество. Малцина го притежават. Горещата ми препоръка е да прочетете тоя разказ. Ще ви зареди с положителна енергия за цял ден.